Връзка с нас: +359 2 831 21 52

 

Фирмата консултира, проектира и изгражда водовземни и връщащи съоръжения основани на сондажни кладенци.

 Най-често съоръженията свързани с експлоатацията на подземните води са:

1.       Черпателни сондажни кладенци за технически (промишлени) или питейно-битови цели

2.       Черпателни и реинжекционни (връщащи) сондажи за използване на геотермална енергия и изграждане на климатични системи

3.       Отводнителни съоръжения

Дълбочината на сондажните кладенци се определя в зависимост отусловията на залягане и мощността на водоносния пласт или комплекс от пластове; филтрационните му свойства; дълбочината на статичните водни нива

 Сондажните кладенци по дълбочина може да се разпределят в три основни групи: плитки — до 50 m, които се прокарват в алувиалните отложения на реките, поройните конуси и сарматския водоносен хоризонт; средно дълбоки — от 51 до 100 m, които се прокарват в мощни алувиални отложения и материали на плиоцена; дълбоки сондажни кладенци — над 100 m, прокарвани в седиментни, метаморфни и магмени скали за търсене и проучване на студени и термоминерални води.

Според, дълбочината на статичните водни нива в сондажните кладенци те се разделят в три основни групи: сондажни кладенци с високо статично ниво на водата (до 10 m от повърхността); сондажни кладенци със средно статично ниво на водата (от 11 до 50 m от повърхността) и сондажни кладенци с дълбоко ниво на водата) (повече от 50 m от повърхността). Сондажните кладенци с високи статични водни нива може да имат различни дълбочини, тези със средни статични водни нива може да бъдат със средна и голяма дълбочина и сондажните кладенци с дълбоки нива на водата може да се прокарват само на голяма дълбочина.

За да се определи конструкцията на сондажните кладенци, преди всичко е необходимо да бъдат изяснени напълно хидрогеоложките условия на определения район във връзка със строителството и начина на водовземането, които от своя страна определят метода на сондирането и вида на сондажната апаратура. При проектирането е необходимо да се определят следните параметри: дълбочина, начален и краен диаметър, експлоатационен диаметър и начин на укрепване на сондажния кладенец. Дълбочината на сондажния кладенец зависи от разположението и мощността на водоносния пласт или системата от водоносни пластове, типа на помпените съоръжения, които са зависим и от доказания дебит, и динамичното ниво на водата.

Началният и крайният диаметър на сондажния кладенец се определят от габаритите на помпата и от дълбочината, на която ще бъде спусната. Намаляването на диаметъра в дълбочина се изчислява така, че да приема и пропуска определеното водно количество. Експлоатационен диаметър е диаметърът на онази част от сондажния кладенец, където ще се спусне помпата с дадени габарити в процеса на експлоатация. В зависимост от условията тази дълбочина може да бъде до филтърната част или над нея. Сондажният кладенец се укрепва със стоманени, етернитови, пластмасови и други тръби, като в това участвуват филтърната и утайниковата част. Укрепването зависи от хидрогеоложките условия, степента на устойчивост на скалите и изчисления воден дебит за експлоатация. В тази част влизат и циментация или глинизация в задтръбното пространство над филтърната част с цел да се осигури максимална изолация срещу проникването на повърхностните води или на водите от водоносни хоризонти, които не отговарят на стандарта. При избора на конструкцията на сондажния кладенец и по-специално на филтърната част е необходимо да се вземе под внимание химичният състав на водата и рт това да се избере вида на материалите, от които ще се изработи филтърът.

Оперативна програма "Развитие на Човешките Ресурси"

Европейски съюз - Европейски социален фондОперативна програма Развитие на Човешките ресурсиПроект BG05M9OP001-1.003-0953-C01 

„Развитие за бъдещето“ се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.

Обща стойност на проекта: 89 603.74 лева, от които 76 163.18 лв. европейско и 13 440.56 лв. национално съфинансиране

Проектът  се реализира от: Фирма “Тера Арс“ ЕООД